На мама

Толкова обичам,мила мамо, като седнем с тебе двете, да усетя върху мойто рамо топлината на ръцете ти. Две от мъка загрубели длани, изморени от изнемога... Аз без тях не мога,мамо, без очите ти не мога Две зеници-малка радост- що прощават с п

Толкова обичам,мила мамо,
като седнем с тебе двете,
да усетя върху мойто рамо
топлината на ръцете ти.
Две от мъка загрубели длани,
изморени от изнемога...
Аз без тях не мога,мамо,
без очите ти не мога
Две зеници-малка радост-
що прощават с поглед само
грешките на мойто детство..
Аз без тях не мога,мамо,
и на мене са ми скъпи,мамо,
белия снежец в косите
в косите и гнева ти
сутрин рано,бръчиците край очите
За това прости ми,мамо,
всяка грижа и тревога..
Аз без теб не мога,мамо,
аз без теб не мога! Автор: Александър Ненов